Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03 11:14 - Не сте прави!
Автор: rokset Категория: Забавление   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
2




        –
Знаеш ли как ни викат в полицията на нас репортерите? Мършояди. Обидно ли ти е? Да? Да си криминален репортер е да се ровиш в мръсотията. В мъката на хората. И не можеш да ходиш само по пресцентровете и при началниците. Ще ти пускат само чистата водичка, минала през филтрите и ароматизаторите. Официалната версия за пред хората. Трябва да се набуташ зад стената. При хората дето я вършат тая работа. Да видиш и тяхната истина. Как изглежда от тяхната страна.

        Видях, че хлапето не ме разбира. Учат ги в университета да изказват гражданска позиция и лично отношение, а не и на най-важните неща.

       – Във всеки криминален случай няма само една истина. Има много истини. На пострадалия, на извършителя, на полицаите, на юристите и най-накрая на страничния наблюдател. Не можеш да разбереш какво става, ако не събереш всички тези истини. Най-трудно е да разбиеш стената от мълчание на уличните полицаи. Нямат ни доверие. Ако някога успееш, ще получаваш истинските факти. Но и няма да можеш да ги напишеш. За да не съм голословен ще ти разкажа една случка.

         Пийнах от кафето и продължих, защото май наистина ме слушаше.

        -Моя приятелка полицайка започна да ме води на банкетите на взвода си. Запознах се с хората и започнах да ходя и на кафе с тях, когато ги срещна по улиците. Една сутрин ги видях да се събират на барчето на бензиностанция и седнах при тях. Правят си нещо като разбор след нощната смяна. Отпускат нервите. Взехме кафетата и се настанихме. След малко дойдоха още тримаИван Дългия, Стойко Новобранеца и Жоро Зевзека. Дългия се спря до масата и подаде пари на новобранеца:

        -Ходи да вземеш едно ве и ка. Няма да се размине само с кафе.

       Настаниха се и скоро Стойко се върна с чаша водка и кола. Иван дръпна голяма глътка, поля я с кола и каза:

       -Момчета, тази нощ спасих едно момиче от изнасилване.

       -Много е як тоя Ванката. – обади се веднага ЗевзекаВлизаме в бара и аз тръгвам да говоря с барманката, за да каже къде е скандала, а той отива към сепаретата. Чух, че нещо става и свърнах след него. Какво да видя? Един мутраген заголил момичето и аа да й го вкара. Ама батко ви Ванко скочи като лъв и с две ръце хвана оная работа на мутрата. Говедото натиска напред, Дългия дърпа настрани. Говедото бута напред, Дългия настрани. И нали нашия е много як, накрая успя да го издърпа. Лошото е ,че оня беше много напрегнат и накрая се изпусна на ръцете му, та после падна голямо миене...

      От цялата маса блъвна смях и дюдюкане.

      -Верно ли бе, адаш? – обади се Иван КъсияНаправи ли му една злобарка на боклука?

      -Мани го кво говори тоя гей. Ако на Зевзека му вярваш...– поклати глава намръщено Дългия.

     Помайтапиха се още малко и си затръгваха. Помолих Жоро да ме остави на Орлов мост, защото знаех, че е към Младост. В колата не се сдържах и му казах:

     -Не трябваше така да се подиграваш на Иван. Човека иска да се похвали, че е направил нещо добро, а ти не го остави поне за малко да се почувства горд.

     -Няма кой да му го признае. Ще си го сложи в тайния списък на добрите дела, дето му е за оправдание, че работи тая скапана работа. А ако не се обръща всичко на майтап ще се побъркаме.

    -Все пак трябваше да му кажете поне едноБраво“, преди да го обърнете на закачки.

    -Много добре знае, че никой няма да му благодари, каквото и да направи. Искаш ли да знаеш, какво стана наистина? – продължи без да изчака отговорКогато отидохме, мъжът беше свалил гащите на момичето и й запретнал полата. Двамата пияни на кучета. Пет часа сутринта. В бара само те двамата и барманката. Натиснал я в ъгловото сепаре. Момичето скимти и рита, а той само свалил ципа на панталона и натиска. Вързахме го и го качихме в колата. Момичето малкоседемнайсет годишно. Взехме му личната карта от чантата. Сви се по гол задник на дивана и като приближихме и му подадохме едно яке да се покрие, започна да пищи. Изпаднала в шок. Не може да се говори с нея. Обадихме се на бърза помощ и на родителите му. – замълча за малко, а после продължи монотонноНакарахме Стойко да измести колата със задържания в пряката, че ако го види бащата ще стане сакатлък. Лекарят ни се скара, че го разкарваме безсмислено. Не може да и бие нищо за шока, защото е пила алкохол. Знаем това, ама ако не ги викнем, после ние сме виновни.

     Идват и родителите. Майката притеснена и веднага ни започваМного ли ви е хубаво да си стоите така и да гледате голотиите на дъщеря ми? Мръсници!“ Как да и обясниш нещо, като е побесняла? Как да и кажеш, че момичето може да си среже вените с някоя счупена чаша, ако я оставим сама. Бащата и той е побеснял: „Къде е гнусната твар? Ще го убия-а!“ Лъжем го, че е в районното и като отиде да пише жалбата ще го види кой е. Майката обаче не е съгласна: “Никакви жалби! Няма да ми травмират детето още повече! Няма да ми го разкарват по съдилища и да не може да забрави. Ще си я закараме на психолог и сами ще си оправим всичко.“

     Стигнахме Орлов мост и Зевзека спря след спирката да сляза. Останах в колата и го подканих:

     -После какво стана?

     -Какво да стане? Няма довършено деяние. Няма жалба. Нищо не е доказуемо. Отиваме при извършителя и му казвам да пише, че няма претенции по случая и да си ходи. Той обаче се заяде: “Нищо няма да пиша. Ще пусна жалба срещу вас. Дал съм петстотин лева да черпя тая к...ва по кръчмите, а вие ми секнахте е...то.“ Известно време го плашихнепълнолетна е, ще ти заведем дело, ще спиш денонощие в районнотонакрая се съгласи: „Дай да пиша. Ама да знаете, че не сте прави.“

     После разправия и с барманката. Взехме й листа с обяснението, което пишеше и й казахме да пише новоняма щети и няма претенции по случая. Не искаше. Накрая все пак се съгласи: „Дайте да пиша, каквото искате и да си ходя. Но искам да знаете, че съм възмутена. Взехте парите на мутрата и го оставихте да се измъкне ненаказан. Не сте прави.“

    -Това е. – Завърши ЗевзекаХа сега ми кажи, кой от всичките ще дойде да благодари на Иван Дългия, че е спасил едно момиче от изнасилване.

    Приключих с разказа си и зачаках младото репортерче да каже нещо. Не каза нищо. Стоеше си така. Зяпнало. И аз нямах какво повече да му кажа. Нека мисли. Може пък и аз да не съм прав.

 



Тагове:   полиция,   разказ,   репортери,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rokset
Категория: Други
Прочетен: 61650
Постинги: 56
Коментари: 72
Гласове: 496
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930