Една слънчева пролетна утрин Котей седял на верандата и се наслаждавал на мъдростта си. Първите току-що набрани от дървото сливи били хрупкави и съвсем леко зажълтели. Слънцето още не припичало злобно, а само леко галело бузите издути от свежите плодове. Така харесвал живота мъдрецът. Да се припича и да си хрупа. Жена му била отишла на гости при майка си и не се очаквало да има някакви изненадващи разпореждания. Целият прекрасен ден се очертавал ведър, спокоен и хрупкав. Но не би. Точно притворил очи и издул бузи за да се прицели с една костилка в любимото цвете на съпругата и бедствието връхлетяло. Сякаш боговете разбрали злите му намерения и го наказали. Двама запъхтяни самураи нахлули в двора и прекъснали високо моралните занимания на Котей:
-Хайде! Тръгвай веднага! Господарят те вика по най-бързия начин да се явиш при него.
Тогавашният господар на селото бил известен с капризите си, с нетърпението си и със склонността си да мести главите на хората. Често някои, които го ядосвали се оказвали с глава в единия край на двора, а тяло – в другия. Тъй като обиталището на мъдростта било в горепосочения орган, тя взела да се оттегля. Природата не търпи празноти и веднага в освободеното място се настанили притеснението и страха, а от тях на Котей му пресъхнала устата. Той дръпнал един черпак вода от ведрото и се затичал с притеснените самураи. Понеже мъдростта му я нямало, въобще не обърнал внимание, че преди това ял зелени сливи, а всеки знае каква експлозивна смес се получава от водата и хрупкавостта.
Точно се явил пред началството и усетил рязка болка в корема, придружена със заканително къркорене:
- Господарю, аз трябва да...- опитал се да каже Котей.
- Млъкни и слушай!
- Ама, господарю...- пак се опитал и пак:
- Не казах ли да млъкнеш! Слушай сега какъв е проблемът и не си отваряй устата!
И той започнал да слуша. Не много съсредоточено, защото го прекъсвало къркоренето в червата, но поне се стараел.
Накрая не успял да удържи. Шумно и миризливо напълнил препаската.
Така научил великата житейска истина:
„Дори на мъдреца му се случва да се оака.“
Патриарх Неофит осъди путинските антихри...
Трагедията на голямата шахматна игра - т...