Постинг
13.03.2019 10:39 -
Не сте прави
Понякога за полицаите, неделната нощ е мъртво време.
През лятото редовните купонджии са се изнесли по моретата, а другите спят преди противния понеделник в офисите. Не, че е лошо. Хубаво е след нощна смяна да се прибереш в къщи, без да ти треперят ръцете от нерви, но рядко се случва.
В патрулката бяхме трима. Аз, Максим и пресен новобранец с идеалистичен поглед в очите. Казваше се Камен.
Към три и половина вече очаквах и тази нощ да е такава. Свърнах на един паркинг, да си взема петминутката. След толкова време шофиране по празните улици, душата ти заспива. Още не бях изгасил колата, когато законът за всеобщата гадост влезе в действие и радиостанцията изпращя:
-Отидете в бар “Гъзар”. Има някаква разправия. Пращайте ги да си лягат.
Беше старо заведение, сменило много имена и интериори. Сега - пиано бар с дискретни сепарета, сгушени зад фалшиви стени, но останало в аналите на полицията с онова колоритно име.
Казах на Камен да стои пред входа и с Максим влязохме вътре. Сервитьорката само успя да си отвори устата, когато се чу женски писък някъде в дясно. Колегата направо се изстреля натам и аз го последвах. Успях да видя само един гол задник, преди Макси да се сбори с притежателя му и да го събори на пода. Включих се и успяхме да сложим белезниците на мъж с бръсната глава. На дивана се беше свило момиче със запретната на кръста пола. Беше свило колена към гърдите си и ни гледаше с безумен поглед. Изведохме мъжа към барплота и го накарахме да си вдигне панталона, което си е трудоемка работа с белезници на ръцете, но въпреки това той повтаряше ядосано:
- Какво искате от мен? Нищо не съм направил. Свалете ми тия неща.
Оставих го да бучи и се върнах към сепарето да говоря с момичето. Още си стоеше със свити колена и гол задник, но когато се приближих, пак започна да пищи. Само взех чантата и от масата, за да намеря личната карта. Когато се отдалечих от нея, пак утихна.
Докладвах на дежурния и му продиктувах личните данни на двамата. Скоро се обади:
-Мъжът ни е известен, но не се издирва. Има ли проникване?
-Не. Само и е скъсал бикините.
-Пак има насилие, така че може да излезе опит за изнасилване. Докарайте ги в районното. Момичето трябва да пусне жалба. Ще се обадя и на родителите да дойдат, защото няма осемнадесет години.
-По-добре ги изпрати направо тук, че малката е в шок и само пищи.
-Разбрано. Ще изпратя и линейка за всеки случай.
С Камен качихме мъжа в колата, изместих я зад ъгъла на близката сграда, та като дойде бащата да не стане беля. Максим остана да пази момичето. Кой я знае, какво може да направи. Както е в истерия, може да си среже вените с някоя чаша или нещо друго.
Дадох един лист на сервитьорката да пише обяснение и зачакахме. Чакането е основно занимание в нашата професия.
Първо дойде линейката. Лекарят само приближи момичето и щом то се разпищя се върна обратно при мен:
-Защо ми губите времето? Не си от вчера полицай и знаеш, че щом е пила алкохол, не мога да и бия нищо за шока - каза кисело.
-Съжалявам. Напиши само една бланка, че си идвал, защото след малко ще дойдат родителите и ще вдигнат скандал, ако не я е прегледал лекар.
-Само си измивате ръцете с нас.
-Не. Връзваме си гащите - ухилих му се насреща.
Още чакане. Външната врата се тресна и влетя дребна побесняла жена:
-Къде ми е детето?
Посочих вдясно.
-Много ли ти е хубаво, извратеняк, да зяпаш голото ми момиче? - чу се от сепарето и Максим изхвърча оттам, без дори да опита да се обяснява.
Влезе и бащата. Той беше тих. Като тишина пред буря:
-Къде е оня гад?
-Закарахме го в районното - излъгах внимателно и го последвах.
- По-добре не ходете натам. Дъщеря ви е само изплашена. Майка и ще я успокои.
Не ме послуша и продължи. Аз вървях след него и говорех:
- Ще трябва да отидем до районното да напишете една жалба от името на дъщеря ви, за да си получи заслуженото гадината.
Вече бяхме близо и майката ме чу:
-Никакви жалби няма да пишем! Няма да ми разкарвате детето по съдилищата с години, да изживява отново и отново… Аз ще и намеря добър психолог и всичко ще мине. Достатъчна и е тази нощ.
-Сигурна ли сте? Може да размислите?
-Не ми говорете! Взимам си детето и си отивам!
Това изцяло промени ситуацията. Без жалба, никакъв опит за изнасилване няма и трябваше да се пазаря с мутрата. Отидох до колата и започнах:
-Този път ще ти се размине. Пишеш едно обяснение, че нямаш претенции към полицията и си тръгваш.
-Нищо няма да пиша. Сума пари съм хвърлил по тая и накрая вие ми прецакахте чукането. Имам всякакви претенции.
Стиснах зъби и продължих:
-Добре… Значи искаш да почиваш двайсет и четири часа в клетката и да те разкарват по разпити още месеци. Твой проблем.
Този път той стисна зъби. След малко просъска:
-Давай да пиша.
Накрая трябваше да се оправям и със сервитьорката. Скъсах написаното от нея и дадох нов лист. Да пише, че няма щети от скандала.
Гледа ме известно време. После сви устни презрително и каза:
-Взехте парите на мутрата и ще го пуснете да се измъкне. Ще ви напиша, каквото искате, за да се приключва, но да знаете, че не сте прави.
Накрая потеглих с колата и мълчахме унили. Камен, явно изненадан, че нещата не стават както са го учили в школата, попита:
- И какво стана всъщност?
- Нищо - отговори Максим. - Спасих едно момиче от изнасилване.
-Да-а - обадих се и аз. - Скочи, като лъв и с голи ръце отклони инструмента на мутрата.
-Това беше много тъпо – обади се колегата. - А сега спри на денонощното да взема кафе.
Когато слезе, новобранецът не се сдържа:
- Как може да се подиграваш с това? Направил е нещо хубаво, а ти веднага го поряза.
-Да го видя да се ядоса? Ще си го запише в списъка с добрите дела. Много добре знае, че когато полицаите си свършат работата, никой не им казва “Браво!”. Нас ни показват по новините, само при издънки. А ако не се иронизираме и шегуваме с тези сериозни неща, ще се побъркаме.
Още ме гледаше неразбиращо. Нищо. Има време. Ще се научи.
През лятото редовните купонджии са се изнесли по моретата, а другите спят преди противния понеделник в офисите. Не, че е лошо. Хубаво е след нощна смяна да се прибереш в къщи, без да ти треперят ръцете от нерви, но рядко се случва.
В патрулката бяхме трима. Аз, Максим и пресен новобранец с идеалистичен поглед в очите. Казваше се Камен.
Към три и половина вече очаквах и тази нощ да е такава. Свърнах на един паркинг, да си взема петминутката. След толкова време шофиране по празните улици, душата ти заспива. Още не бях изгасил колата, когато законът за всеобщата гадост влезе в действие и радиостанцията изпращя:
-Отидете в бар “Гъзар”. Има някаква разправия. Пращайте ги да си лягат.
Беше старо заведение, сменило много имена и интериори. Сега - пиано бар с дискретни сепарета, сгушени зад фалшиви стени, но останало в аналите на полицията с онова колоритно име.
Казах на Камен да стои пред входа и с Максим влязохме вътре. Сервитьорката само успя да си отвори устата, когато се чу женски писък някъде в дясно. Колегата направо се изстреля натам и аз го последвах. Успях да видя само един гол задник, преди Макси да се сбори с притежателя му и да го събори на пода. Включих се и успяхме да сложим белезниците на мъж с бръсната глава. На дивана се беше свило момиче със запретната на кръста пола. Беше свило колена към гърдите си и ни гледаше с безумен поглед. Изведохме мъжа към барплота и го накарахме да си вдигне панталона, което си е трудоемка работа с белезници на ръцете, но въпреки това той повтаряше ядосано:
- Какво искате от мен? Нищо не съм направил. Свалете ми тия неща.
Оставих го да бучи и се върнах към сепарето да говоря с момичето. Още си стоеше със свити колена и гол задник, но когато се приближих, пак започна да пищи. Само взех чантата и от масата, за да намеря личната карта. Когато се отдалечих от нея, пак утихна.
Докладвах на дежурния и му продиктувах личните данни на двамата. Скоро се обади:
-Мъжът ни е известен, но не се издирва. Има ли проникване?
-Не. Само и е скъсал бикините.
-Пак има насилие, така че може да излезе опит за изнасилване. Докарайте ги в районното. Момичето трябва да пусне жалба. Ще се обадя и на родителите да дойдат, защото няма осемнадесет години.
-По-добре ги изпрати направо тук, че малката е в шок и само пищи.
-Разбрано. Ще изпратя и линейка за всеки случай.
С Камен качихме мъжа в колата, изместих я зад ъгъла на близката сграда, та като дойде бащата да не стане беля. Максим остана да пази момичето. Кой я знае, какво може да направи. Както е в истерия, може да си среже вените с някоя чаша или нещо друго.
Дадох един лист на сервитьорката да пише обяснение и зачакахме. Чакането е основно занимание в нашата професия.
Първо дойде линейката. Лекарят само приближи момичето и щом то се разпищя се върна обратно при мен:
-Защо ми губите времето? Не си от вчера полицай и знаеш, че щом е пила алкохол, не мога да и бия нищо за шока - каза кисело.
-Съжалявам. Напиши само една бланка, че си идвал, защото след малко ще дойдат родителите и ще вдигнат скандал, ако не я е прегледал лекар.
-Само си измивате ръцете с нас.
-Не. Връзваме си гащите - ухилих му се насреща.
Още чакане. Външната врата се тресна и влетя дребна побесняла жена:
-Къде ми е детето?
Посочих вдясно.
-Много ли ти е хубаво, извратеняк, да зяпаш голото ми момиче? - чу се от сепарето и Максим изхвърча оттам, без дори да опита да се обяснява.
Влезе и бащата. Той беше тих. Като тишина пред буря:
-Къде е оня гад?
-Закарахме го в районното - излъгах внимателно и го последвах.
- По-добре не ходете натам. Дъщеря ви е само изплашена. Майка и ще я успокои.
Не ме послуша и продължи. Аз вървях след него и говорех:
- Ще трябва да отидем до районното да напишете една жалба от името на дъщеря ви, за да си получи заслуженото гадината.
Вече бяхме близо и майката ме чу:
-Никакви жалби няма да пишем! Няма да ми разкарвате детето по съдилищата с години, да изживява отново и отново… Аз ще и намеря добър психолог и всичко ще мине. Достатъчна и е тази нощ.
-Сигурна ли сте? Може да размислите?
-Не ми говорете! Взимам си детето и си отивам!
Това изцяло промени ситуацията. Без жалба, никакъв опит за изнасилване няма и трябваше да се пазаря с мутрата. Отидох до колата и започнах:
-Този път ще ти се размине. Пишеш едно обяснение, че нямаш претенции към полицията и си тръгваш.
-Нищо няма да пиша. Сума пари съм хвърлил по тая и накрая вие ми прецакахте чукането. Имам всякакви претенции.
Стиснах зъби и продължих:
-Добре… Значи искаш да почиваш двайсет и четири часа в клетката и да те разкарват по разпити още месеци. Твой проблем.
Този път той стисна зъби. След малко просъска:
-Давай да пиша.
Накрая трябваше да се оправям и със сервитьорката. Скъсах написаното от нея и дадох нов лист. Да пише, че няма щети от скандала.
Гледа ме известно време. После сви устни презрително и каза:
-Взехте парите на мутрата и ще го пуснете да се измъкне. Ще ви напиша, каквото искате, за да се приключва, но да знаете, че не сте прави.
Накрая потеглих с колата и мълчахме унили. Камен, явно изненадан, че нещата не стават както са го учили в школата, попита:
- И какво стана всъщност?
- Нищо - отговори Максим. - Спасих едно момиче от изнасилване.
-Да-а - обадих се и аз. - Скочи, като лъв и с голи ръце отклони инструмента на мутрата.
-Това беше много тъпо – обади се колегата. - А сега спри на денонощното да взема кафе.
Когато слезе, новобранецът не се сдържа:
- Как може да се подиграваш с това? Направил е нещо хубаво, а ти веднага го поряза.
-Да го видя да се ядоса? Ще си го запише в списъка с добрите дела. Много добре знае, че когато полицаите си свършат работата, никой не им казва “Браво!”. Нас ни показват по новините, само при издънки. А ако не се иронизираме и шегуваме с тези сериозни неща, ще се побъркаме.
Още ме гледаше неразбиращо. Нищо. Има време. Ще се научи.
В чест на хрaбрите български студенти Ch...
„ПА - ДЕ - ДЬО” НА СТУДЕНТИ И ПОЛИЦИЯ
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПОЛИЦИЯТА
„ПА - ДЕ - ДЬО” НА СТУДЕНТИ И ПОЛИЦИЯ
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПОЛИЦИЯТА
