Мислиш за нещата ,които си искал да направиш и целите ,които си искал да постигнеш. ,а вината за грешките се впива в сърцето ти.Късно е.Непоправимо.Къде изчезна мечтателя ? Къде изчезна вечно усмихнатият оптимист ? Някъде там в отминалите години. Ровиш дълбоко и още по-дълбоко и търсиш момента на загубата ,но не намираш нищо.Той не си е отишъл изведнъж.Изхабявал се е бавно.Изтънявал е по малко с всяка дребна лъжа. Смалявал се е с всяко примирение. Избледнявал е от всяка отстъпка. Няма го вече.Оставил е една крещяща празнота ,която се опитваш да запълниш с новия си лаптоп и хай дефинишън телевизия. Оглеждаш се за хората около теб и виждаш същото. Красиви усмивки на безизразни очи и големи дупки в душите ,които всеки пълни с каквото може-алкохол ,или секс ,или нова кола....
Идваш от нищото и там ще се върнеш. Нищо трагично.Нищо впечатляващо. Микрочастица вселенско време живот. Време ,в което трябва да направиш всичко.
И вместо това......
на постинга... познато душевно състояние.. а песента е просто
невероятна... сърдечен поздрав за теб..
10.04.2013 14:01
И с малко присмех:
Смъртта е занимание самотно.