Живота ни е пълен с ирония и черен хумор. И стига да не се случи на нас самите е много забавно. Кой не е злорадствал / може би тайно /,като види "наточената мацка" да си излее кафето върху идеално бялата блузка? Кой не е хихикал ,когато "баровеца" се спъне и ожули колената на  лъскавия си костюм "Армани"?
       А колко гадно е да се случи на теб....
       Не съм ви досаждал с писанията си от известно време , защото докато разпробивах с бормашина едни ламарини, успях да срежа сухожилието на средния си пръст. Заприлича на една идеална буква "Г".
       Потърсих съчувствие от  компанията ,показвайки злочестят пострадал атрибут от моята анатомия и какво получих ?
       - Аууу ,какъв хубав "кукиш" правиш !
       - Не се ядосвай. Така по лесно ще намираш "G" точката.
       Получих и няколко съвета за странни и противоестествени лечения , които ме е срам да цитирам.
       Приех покорно подигравките и потърсих компетентна помощ в болницата.Бодрата и усмихната лекарка , която ме прие, се захвана с възстановяването на правилната форма на пръста ми оптимистично - "Сега ще го оправим набързо" - и извади какво? - бормашина.
       - Какво ми пребледняваш , това е само бормашинка? - допълни с типично лекарски хумор. 
       После бързо и компетентно разпроби , каквото трябва , сложи необходимите дюбели и пирони и ме прати да си ходя. С ирония си казах , че ако бях толкова добър с бормашината , нямаше да се наложи да я посещавам.
        Така се оказах в къщи , без възможност да върша никаква полезна работа. Нямате си на представа ,безполезния по принцип среден пръст , колко пречи.
        Седнах пред телевизора и пуснах да гледам някой филм за разтуха. Докато течаха рекламите си мислех притеснено - " Какво да правя цял един месец , докато оздравея?"
        Сякаш някой реши да ми отговори и на екрана се изписа с големи букви: 
         " Яж , моли се и обичай" -
започваше филма с Джулия Робъртс.
       А аз започнах да се смея като ненормален ................. 
        

Съдбата ви е поднесла отговор на трудния въпрос, на тепсия.
То си е за смях.
Смехът е израз на лек постравматичен шок - или се обливаме в необясними сълзи , или се хилим почти безпричинно.
Поздрави.:):):):)

Като всичко свърши ,направо си е за смях....