- Я марш от тука! От работа не се хубавее, а се гърбавее.

     От тогава дори само да си помислел за работа, Котей присвивал рамене, сякаш ще получи задвратник и през главата му минавали грозни картини, как прекрасната и заоблена гърбица на корема му се измествала на гърба. Поради всички тези причини, когато се налагало да работи, той ставал много нервен.

     В една хладна есенна вечер мъдрецът седял и рисувал. Не картина, а сложен калиграфски надпис по поръчка на клиент. Това разбира се го изнервяло и подвиквал на жена си:
   - Не ходи толкова шумно!
   - Засили малко огъня в огнището! Как мога да пиша с измръзнали ръце?

     Накрая все пак успял да се справи и доволен оставил на пода калиграфския шедьовър, за да изсъхне мастилото. Докато чакал, отскочил по спешни нужди на тялото. Когато дълго притискаш корема си наведен над хартията, такива нужди се получават. Върнал се след малко в стаята мъдрецът и се озовал пред мистерия. Неговото творение върху лист хартия било изчезнало.
Колосалният му труд го нямало. Калиграфията щяла да изгуби ненадминат образец на изящество и стил.

     Точно в този момент влязла жена му. Острият ум на мъдреца свързал нещата. Очите му се присвили в подозрителен поглед:
    - Да си виждала калиграфския ми шедьовър?
    - Не - отговорила тя. - Имаше само една хартия с драсканици и понеже се оплакваше, че ти е студено, засилих огъня с нея.

     Така Котей осъзнал житейската истина, че ценността на нещата не е реална, а е според човека който ги оценява.