Седят децата в дългата зимна вечер и им е скучно.От скука започват да правят бели. Баба им трябва или да ги напердаши или да им привлече вниманието с нещо. Стара е и иска тишина. Не и се слушат реване и плач ,затова прибира под престилката ръката ,готова вече да раздаде шамарите.
- Хайде дечица да ви разкажа една приказка.
Ококорили очи дребосъците започват да пищят от радост:
- Искам за Яо Ловеца ,който прострелял слънцето.
- Искам за принцесата....
- Искам за магаренцето – почти се разревава най- малкото.
- За да не се сърди никой ,тази вечер ще ви разкажа за рицаря ,който убил злия дракон.
- Кой е тоя рицар и какво е това дракон- мрънка пак най- малкото.
- Слушкай ме внимателно и ще разбереш-кротко му казва бабата и започва разказа :
- Живял някога горд и добър рицар. Чул той за злия дракон ,който отвлякъл прекрасна девица от селото. Решил ,понеже бил доблестен и горд ,да поправи злото......
Присвил, вече хилавото си тяло до печката , старецът пуши лулата си и полузадрямал си мисли за глупостите ,които жените набиват в главите на децата с измишльотините си. Пълни глупости.
Седял си Яо в къщи и изведнъж ,ей така му скимнало : „Понеже съм велик стрелец ,за да докажа на всички ,колко съм добър ,ще уцеля слънцето.“
Да ,бе ,да...По- вероятно е толко да му е писнало от гадната твар ,дето го пече яростно ,че накрая е взел лъка и е казал :“ Е сега ще видиш ти ,ма...ка ти и слънце“.
А,колкото до рицаря ,дето убил дракона ?Познавам го.Всяка седмица на пазарен ден, я слушам тая случка в кръчмата от първа ръка. На всички ни е писнало от него , да ни разправя едно и също всяка събота и накрая ще отнесе боя.
В приказката се казва Роланд ,но истинското му име е Дръндьо и му викат дърдонката. Като млад бил стражар и имал всичките му мечове и копия ,както се полага.Една събота на него и ортака му ,им излязъл късмета и хванали търговец със скрита стока за пазара ,който не е платил налог.Попазарили се и човека ,за да няма ядове им дал по цяла сребърна монета .Разбира се седнали в кръчмата да се почерпят.Черпили се здраво.
На сутринта Дърдонката хванал пътя за бащиното си село ,щото бил обещал да помогне да се прибере сеното.Бил още хем пиян ,хем махмурлия.Напекло го жаркото юлско слънце.Меча му тежал на кръста ,а копието на рамото и се проклинал ,че не отишъл до стражарницата да ги остави.Колкото и тежко да било желязото ,главата му била още по тежка.Устата му пресъхнала и се напукала от здрава махмурлийска жажда.И тогава направил най- голямата грешка в живота си.Отбил се от пътя в един дол да потърси вода и да полежи под сянка. Намерил изворче. Оводнил се богато и дремнал под голям дъб. Когато се събудил, го срязал стомаха. Нямал време и свалил потурите направо под дъба.
Докато охкал, блажено присвил очи ,току до извора изскочило грозно чудовище. Явно и него го напекла жегата и ожадняло.Възмутено ,че някакъв хайлазин му мърси водата, скочило върху него с див рев.
Дръндьо си изкарал акъла и стреснат паднал с гол задник в собствените си мърсотии. За щастие ръката му попаднала на копието положено до него.Вдигнал той ръцепред себе си да се предпази. Само за това имал време.Звярът скочил и се нанизал на копието ,което без да иска Дърдонката държал в ръка.
И тогава вече късмета му изневерил. С пиянския си мозък се сетил за приказките за драконови съкровища.Тръгнал да ги търси.Намерил пещера с гнили кокали и въпросната девица.Тя го погледнала с примрежени очи и казала:
- Ти ме спаси и аз съм твоя до края на живота ти.
Та така стражарят Дръндьо се обзавел с жена. Ще кажете „Егати щастливия край“ .Не бързайте.
Коя мома ще остане девица в селото? За коя мома два месеца няма да направят потеря ,ако я откраднат? Ясно ви е -тая дето и на пет ракии всеки гледа да я пропусне. Явно – много грозна горката. На всичко отгоре, за двата месеца свикнала да се оправя и с дракон. Така ,че често Дърдонката беше със синини под очите от бой. Те така стават геройствата. И по- добре да ги пропускаш ,ако можеш....
Унесен от мислите си, дядото кротко поклати глава.
Бабата продължаваше с гальовен глас да разказва:
- ..... Вдигнал тогава Роланд меча си „Справедливост“ и повел битка с дракона. Били се от сутрин до залез ,но накрая по – доблестният победил . Обляният в кърви рицар , убил злото чудовище .Намерил леговището му и там - прекрасна девица и съкровище от злато и скъпоценни камъни. Оженили се младите и живели дълго в богатство и щастие........
