Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2018 10:13 - Красива жена
Автор: rokset Категория: Тя и той   
Прочетен: 2275 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Щях да кажа „красива като манекенка“, но не е така. Рядко има такива красиви манекенки, защото не е само до външния вид. Интелигентността, маниерите, ако щете и одухотвореността на лицето, могат да направят красотата неотразима. Разбира се имаше си и недостатъци. Увличаше се по интериорен дизайн, слушаше Емили Санде и Лара Фабиан, та даже ходеше на моноспектакли на Мариус Куркински. Можех да и простя всичко това, дори само заради дължината на бедрото или блясъка в очите.

       Седях в улично заведение и я чаках, за да посетим поредното културно мероприятие. Настройвах се психически да го изтърпя, наслаждавайки се на хубавото кафе. Знаех, че в следващите два-три часа, това ще ми е единствения приятен момент. Все някак трябваше да ги изтърпя и да дочакам божествената нощ след това. Когато вдигнах поглед и я видях, челюстта ми увисна и се облещих, като влюбен тинейджър. Беше се нагласила за премиерата. Черна пола до коленете със сребристи кантове, синя блуза също със сребристи мотиви и черни обувки с високи токове, които правеха краката и безкрайни. Вървеше по тротоара към мен. Черната и чуплива коса се отлепяше от раменете в такт с крачките, а в сините и очи проблясваха лъчите на залязващото слънце. Дори когато седна срещу мен, още не се бях възстановил от естетичния шок.

     - Какво си ме зазяпал? - усмихнато и доволно ме попита тя.
     - Днес си...Не ми идва точната дума. Бляскава? Възхитителна? Просто ти се наслаждавах.
     - Зяпаше ме! Мога да усетя разликата. Още малко и щеше да ми подсвирнеш.
     - Вярно е - предадох се усмихнато. Ако полата ти беше наполовина по къса, щях да получа сърдечен удар.
     - Вече не нося къси поли - заяви категорично и усмивката и се стопи.
     Помислих си, че има нещо общо с възрастта, защото когато минат тридесетте, на дамите започват да им идват странни мисли. Неведоми са пътищата на женския ум.
     - От какво се притесняваш. Тинейджърките ще припадат от завист.
     - Няма нищо общо с тинейджърките или със самочувствието ми. Преди няколко години се опитаха да ме изнасилят и от тогава не нося къси поли.
     - Ще ми разкажеш ли?- вече бях развалил без да искам доброто и настроение.
     - Прибирах се след излизане едно лято. Даже още не се беше стъмнило. Минах напряко между сградите от спирката към къщи, когато някакъв ме вдигна през кръста и ме затисна с гръб към стената на блока. Беше облещил очите си в лицето ми с безумен поглед. Завря си бедрото между краката ми и с едната ръка ме притискаше през кръста, а с другата бръкна да ми къса бикините. Ако бях с дълга пола, нямаше да може да ми разтвори краката, но късата направо ми се вдигна на кръста. Започнах да пищя и да го удрям по мазната коса и раменете, но той не усещаше нищо. Обезумях от страх. Добре ,че се появи друг мъж и ме спаси. Някакъв полицай се прибирал от работа и чул писъците ми. Това е най-ужасният момент в живота ми. Плачех и хълцах като малко момиченце и даже не се сетих да благодаря на човека, че ме спаси.
     - Разбираемо е след такова изживяване. Не се съди. После не го ли срещна?
     - Е, да. Викаха ни да разпознаем нападателя. Даже исках да му дам пари, но той не ги взе, а искаше да се срещнем на кафе. Разбира се му отказах.
     - Защо? Поне това си му дължала.
     - Как така съм му дължала? Това му е работата. Какво? Ще ме сваля ли, за да ходим на кафе.
     - Опитах се да и обясня:
     - Разбира се, че ще пробва да те „сваля“. Кой мъж не би се пробвал? Но като му откажеш културно, просто ще се наслади на своя половин час гордост, че е постъпил правилно. Ако щеш рицарски.
     - Изгледа ме странно:
     - Понякога не мога да те разбера как разсъждаваш. Как бих издържала с този полицай дори половин час? Нали през цялото време ще изживявам ужаса от онази случка. Всеки миг ще си спомням мазната коса и облещените очи на изнасилвача, а най вече безсилието. Как го удрям, а той не сякаш не усеща и нищо, нищо не мога да направя.
     - Разбира се, че си можела да направиш. Ръцете са ти били свободни. За какво са ти тези маникюри. Трябвало е да бръкнеш с палеца и да му извадиш окото, а после да избягаш.
     - Изгледа ме сякаш ме вижда за първи път.
     - Как може да си помислиш, че бих направила такова нещо на човешко същество?       Това което каза е отвратително.
     - А това, което е правел този не е?
     - Няма значение какво е правел той. Аз не мога да постъпя така. Това не е ... цивилизовано. Не е нормално. Ако бях направила такова нещо, щях да се мразя до края на живота си.
      Млъкнахме и двамата. За дълго.

     След този разговор вече нищо не беше същото. Все повече си личаха различията в светогледа ни и след известно време се разделихме.

     И все още не мога разбера. Това манталитет на жертва ли е? Или морален избор? Или просто оправдание?



Тагове:   жена,   красива,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rokset - Благодаря за отзива.
02.11.2018 20:12
Така е. По-скоро исках да поставя различни виждания по случката. За всеки от героите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rokset
Категория: Други
Прочетен: 134174
Постинги: 70
Коментари: 94
Гласове: 1186
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031