Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 18:11 - Къде е Бог?
Автор: rokset Категория: Други   
Прочетен: 163 Коментари: 3 Гласове:
4



  Всички знаят ,че в Родопите има нещо особено.Всеки ,който някога е ходил там ,мине ,не мине време и отива пак.Нашата компания не прави изключение.Решихме да се скрием от жегите и по черни пътища ,някъде доста над село Хвойна ,намерихме сянка и гледка.
    Както правят всички гражданчета ,хапнахме ,пийнахме и се излегнахме под дебелите сенки .Кой с книга в ръка ,кой със слушалки в ушите ,се приготвихме да чакаме отминаването на жегата ,с която ни заплашиха синоптиците.
    Гледката си струваше.Горички ,хълмчета и дерета се редяха към ниското ,където имаше сгушени няколко къщи.И както на много места в Родопите - на всяко хълмче - параклис.
    Всичко се беше изпокрило от жегата. Даже и насекомите. Само една баба ,забрадила глава да се пази от слънцето ,докопаваше малка градинка ,сгушена в един близък дол.Скоро и тя приключи. Метна мотиката на рамо и бавно потегли към къщите ,спирайки на всяка сянка за почивка.
    Пътя на жената минаваше покрай порутено параклисче.Тя спря.Остави мотиката и си накъса стиска суха трева.После влезе и измете параклиса.Постоя малко вътре, може би да си запали свещ. Когато излезе се прекръсти ,затвори вратата и продължи към махалата. 
    И ние уж сме християни.Празнуваме Великден и Коледа.Ходим по катедралите .Даже слушаме проповедите на достолепни архиереи ,които сигурно знаят ,колко ангели могат да танцуват на върха на топлийка и носят на врата си една педя големи златни кръстове. 
     Не знам къде е Бог.Нито знам какво им е особеното на Родопите.
     В едно обаче съм сигурен.Тази възрастна родопчанка ,беше хиляда пъти по-близо до Бог ,от всички нас ,а даже и от архиерея със златния кръст.


Тагове:   Родопи,   Бог,


Гласувай:
4
0



Предишен постинг

1. joysii - "Пътя на жената минаваше п...
14.07 10:26
"Пътя на жената минаваше покрай порутено параклисче."
Твоят път, моят път са толкова по-различни от този на жената. Не бива да пропускаме порутените параклисчета по пътя си.
Пътят в Родопите, когато и както да си го вървял - на почивка, за един уикенд или кратка разходка с приятели, винаги остава трайна следа в душата на човека.
Прекрасен постинг. Поздрави!
цитирай
2. rokset - joysii
16.07 08:18
Благодаря ти.Радвам се ,че и друг е усетил това странно "нещо".Вървиш си по пътеката и се отбиеш малко встрани.Изведнъж заставаш пред гледка ,която те оставя безмълвен.След това изживяване ,започваш да забелязваш порутените параклисчета ,а не да ги подминаваш.
цитирай
3. emi1ts - Да,
26.07 14:56
вярно е усещането и според мен!Хората живеещи в планината са с особени, силни характери!В тях и вярата и духа са по-силни!Планината не "търпи" слабохарактерни личности! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rokset
Категория: Други
Прочетен: 56533
Постинги: 53
Коментари: 72
Гласове: 392
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930