Разяжда те. Потъва в теб ,като блестящи  капки  кипнало желязо. Стърже бавно – разстроена цигулка виеща плачливо ,а после скача – тъмен лигав звяр раздиращ плът.  Гризе по голите ти нерви и впива зъби ,късайки  до костите. За миг стаява .Стоиш невярваща  .Вцепенено  . Помниш. Свиваш се ембрионално в убежище от очакване,но знаеш - лъжата продължава твърде  дълго. Ще умреш задушена от самота.Не можеш да избягаш от себе си .Няма убежище от собствената памет.Задушена от спомени , се извличаш от бърлогата си.Светът е толкова плашещо място.Бавно отиваш при другите.  Същите тези други ,които слепи в собствения си егоизъм ,вървят през живота и нанасят раните в душата ти.Отваряш дупките в съзнанието си ,за да поемат още удари ,и още ,и още..          Докога? Обърни се навътре към себе си.Потъни дълбоко под океаните от самоненавист. Гмурни се под морето от спомени.Под пластовете предрасъдъци . Задълбай под всичко ,което си ти.Там е моят подарък за теб. Неочаквано нещо ще се раздвижи, ще се промени.Във виолетовата чернота ще усетиш пробуждането на демона. Първичната човешка сила и воля за живот ще бликне от теб в урагани от омраза и ярост.В бури от радост и щастие.В лудост от любов.          Хайде ставай! Хвърли всичката тази лудост върху мен.Ще ти върна логика и доказателства.Ще ти върна думи.Ще ти върна болка. Ще паднеш пак ,но не се отказвай .Хайде ставай ! Хвърли по мен омразата си ! Хвърли по мен любовта си! Те са подарък за мен.Те ще ме накарат отново да мечтая .Те ще ме накарат отново да чувствам. Те ще ме накарат отново да съм Човек.

Написано...всъщност, хареса ми...
Не връщайте болката - разделете я...боли по-малко, поне наполовина :)
поздрави!

Не знам дали съм успял да изразя точно това ,което исках. Провокира ме една песен -asylum- означава и убежище ,и лудница. Замислих се ,колко често ,когато сме наранени, се свиваме в своето убежище и вием с болката си . Превръщаме собствената си душа в лудница и затвор ,само за да не нараним хората около нас. И пак , и пак.. Един омагьосан кръг на трупане на болка и вина .....А трябва да го разбием.....

О, динамично, зареждащо!Омраза, ярост, радост, любов, болка...без тях не може. Ако липсват, сме просто едни безсърдечни създания покрай които нещата от живота се случват, но не ги докосват.

Незнам дали си забелязала ,как мачкаме и зарявяме чувствата , за да сме разумни и да не изглеждаме зле пред другите.И така ,докато не станем наистина безчувствени.

Когато те боли
и искаш сам да паднеш,

когато те боли
и искаш да те няма...
Нагоре взор вдигни и виж-
там болката е една измама...
Когато си помислиш, че това е краят
и на силите пределът е дошъл-не се търпи...
отново взор вдигни, пак там- в безкрая
и сили от небитието почерпи!
Осеян е с въглени и отчаяния
на битието пътят...
Но нима ще позволиш на някакви терзания,
духът ти да сломят?!
Когато те на кръст разпъват хиляди въпроси,
когато луташ се и сам не знаеш ти какво си?
Нагоре погледни и в безкрая себе си открий!
/неизвестен автор/