Става въпрос за малка брадва.Секира.Топор.Манарче.Или ,както и там да му казват в различните краища на България.Нещо толкова банално и обикновено ,че ако се мотае по двора ти, няма да му обърнеш внимание.Веднага ще се запитате ,какво толкова ни занимава с някакво си "секирче"? Не става въпрос за предмета  ,а за един мой срам. И за да ме разберете ,трябва да започна по-отрано.
            Имам приятел ,който е човек на момента. Много често действа импулсивно и без  да се замисля. Щуква му нещо и тръгва нанякъде. Буди се рано сутрин и не го сдържа. Един път тръгна сутринта за плевенско ,но се оказа ,че стигнал до Атина.Просто му щукнало да завърти волана натам.
         По-миналото лято ,през отпуската ,отидохме заедно до Кавала в Гърция. Трябваше да се върнем през Гоце Делчев до село Огняново ,но нещо пак му скимна и докато разбера ,какво става, вече навлизахме в Ксанти. Трябвало да видим новия път от Ксанти до Златоград. Е ,насладихме му се. От гръцката страна е толкова тесен ,че при разминаване си търкаш боята с другия автомобил и има такива завои ,че можеш да си видиш задната регистрационна табела.
           Около обяд стигнахме в Златоград.Докато обядвахме ,решихме да се обадим на приятел ,който се ожени в града и там си остана.Приятеля ни дойде с жена си и с прословутото родопско гостоприемство ,направо ни завлече в тях на гости. Специално ни правиха пататник и родопски клин ,освен всички скари , салати и салтанати.
            Скоро ще стигна и до секирата.На другия ден станахме рано да разгледаме града.Има какво да се види.Обиколихме стария град.Пихме "въртяно кафе".Купихме си по някоя дрънкулка.Тогава домакина ни се сети ,че е пазарен ден и иска да ни заведе до пазара ,където слизат хора от планинските села да продават плодове ,зеленчуци и разни ръчно изработени вещи.
           Пръснахме се по пазара да търсим на кой, каквото му трябва.Или просто да гледаме - зяй пазар му викат.
           Тъй като нищо не търсех ,зяпах по наредените на черги и вестници  вещи.Подминавах разните покривчици ,дантелки ,одеялца и какви ли не други неща ,докато погледа ми не се спря на няколко мазни вестника, с наредени върху тях  десетина секири с различен размер. Хубавите неща привличат погледа. Загледах се ,защото отдавна не бях виждал ръчно кована секира. Взех една ,огледах я ,после друга и най-накрая погледнах и човека ,който ги продава. Огледах и него. Възрастен човек. Може би на седемдесет - седемдесет и пет години. Почти албинос. Много бяла кожа ,бяла къса коса ,без плешивина и помътнели сиви очи. Слаб - кожа и кости.Наметнал в летния ден охлузена ватенка ,върху замърсена бяла риза и с дочен панталон и гумени сандали. Гледаше ме с надежда.Дали ще купя или само гледам.Май нищо не беше продал ,а на обяд се разтуря пазара.Поразмислих и попитах:
      - Колко струват?
      - Големите 25 ,средните 20 ,а малките 15 лева.
      - Давам десет за малка - казах колкото да се направя ,че се пазаря.
      - Това е хубаво секирче ,15 струва.
      Не ми трябваше секира и понечих да си тръгна.
      - Айде бе момче ,е това ти давам за 12 лева. Размота един вестник и ми подаде малка брадвичка.Огледах я и видях пукнатината на ухото.Явно си мислеше да ми пробута повредената- като ме гледа, някакво гражданче.
       Оставих на земята предложената и огледах другите . Нещо ме хвана яд на него.Избрах най- хубавата и казах :
        - Тая ,за десет лева.
        - Недей бе момче ,тая струва петнайсе.
        - Десет.
         Не знам дали се засрами нещо ,че се опита да ми продаде повредената или по- вероятно наистина да му трябваха много парите ,но махна с ръка и измъчено каза :
       - Зимай.
        Дадох парите и взех  "секирчето". Тръгнах си доволен ,но нещо ме накара да погледна назад.Стареца ме гледаше с такава мъка ,че се спрях и понечих да се върна. Като видя ,че го гледам сведе поглед. Сякаш се страхуваше да не се върна и да остане и без тия десет лева. Вървях по улицата към къщата на приятеля ми и поразмислих. С тия пари май не бях покрил и цената на желязото ,камо ли работата на човека. Засрамих се . Не съм богат ,но пет лева давам на ден за цигари.Точно от този ли човек ще правя келепир. Реших да се върна и да му дам петте лева ,но когато стигнах пак пазара , него вече го нямаше. Мъчно ми стана и се чувствах гузен,но нямаше какво да направя. В този момент разбрах ,че това "секирче" не е мое, нищо че съм го платил.Ползвах го един - два пъти и после изчезна . Ей така, изчезна някъде. Стоеше в багажника на колата и после един ден видях ,че го няма.
     Не знам защо се сетих сега за тая случка. Както казват в Родопите - грях сторих ,на  сиромах човек залъка взех.Още се срамувам  от тая случка. Уж нищо лошо не съм направил ,а ме яде отвътре.Най тежка е вината ,която сам си наложиш.
      Дано да е намерил сили  този човек,  да ми прости гордоста и яда.
      За съжаление аз не мога да си простя.
      Глупости ,а? Толкова мислене за едно "секирче".....

Не са глупости. Искаше ми се повече хора да мислят като теб. Вместо да купуват боклуци от Париж и Милано можеха да видят и почувстват това, което ти си видял на този пазар. Там наистина става въпрос за оцеляване.
Успешен ден!

Благодаря за разбирането.Още когато го пишех си мислех ,дали някой ще разбере ,защо се почувствах така неприятно от тази случка.

Несериозно отношение към сечивата, а секирата е едно от най работните ?!

Секирата си е яка ,говориме за мъъъъничко секирче....

едно от най-добрите неща, на които съм попадала тук. Историята е много добре разказана, направо си е за сборник с кратки разкази.

Рядко получавам похвали и ми е приятно ,че някой е харесал това ,което пиша.Благодаря отново.